21 dic 2017, 0:08

Въртележка

  Poesía
1.3K 0 3

Качих се на въртележката с кончета,

И се въртях, и въртях, и въртях.

Захарен памук и дъвки за балончета.

Животът прилича на лунапарк.

 

Качих се на въртележката с кончета.

Яхнах най-буйния светло син жребец.

Впих длани в гривата от пластмаса.

И полетях напред в бесен галоп.

 

Захарни петлета, кремчета от бял сняг.

Виенско колело, влакчета, тълпа.

Светът се върти в кръг като пиян.

Дошъл е лунапарк в града.

 

Качих се на въртележката с кончета,

И се въртях сама, и се въртеше с мен светът.

Госпожо, слезте, въртележката е за деца,

Каза ми събуденият посред нощ пазач.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....