21 dic 2017, 0:08

Въртележка

  Poesía
1.3K 0 3

Качих се на въртележката с кончета,

И се въртях, и въртях, и въртях.

Захарен памук и дъвки за балончета.

Животът прилича на лунапарк.

 

Качих се на въртележката с кончета.

Яхнах най-буйния светло син жребец.

Впих длани в гривата от пластмаса.

И полетях напред в бесен галоп.

 

Захарни петлета, кремчета от бял сняг.

Виенско колело, влакчета, тълпа.

Светът се върти в кръг като пиян.

Дошъл е лунапарк в града.

 

Качих се на въртележката с кончета,

И се въртях сама, и се въртеше с мен светът.

Госпожо, слезте, въртележката е за деца,

Каза ми събуденият посред нощ пазач.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...