Jan 12, 2013, 10:50 AM

Въртележка

Poetry » Philosophical

942 0 1

Въртележка

Всяко слънце си има един човек.
Всяка жена си има много луни.
Животът прилича на наръфан геврек,
завличащ ни в мамещи глъбини

Лакомо отхапваш залък след залък,
да задоволиш младежкия глад.
Геврекът остава все по-малък,
а пък ти не си вече така млад.

Твоето слънце полека изстива,
извъртат се мойте луни...
Нашата дързост във полет застива,
за последно ме целуни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0