Jan 12, 2013, 10:50 AM

Въртележка

Poetry » Philosophical

940 0 1

Въртележка

Всяко слънце си има един човек.
Всяка жена си има много луни.
Животът прилича на наръфан геврек,
завличащ ни в мамещи глъбини

Лакомо отхапваш залък след залък,
да задоволиш младежкия глад.
Геврекът остава все по-малък,
а пък ти не си вече така млад.

Твоето слънце полека изстива,
извъртат се мойте луни...
Нашата дързост във полет застива,
за последно ме целуни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0