Върви!
Върви, макар че боли.
Върви, макар че не искам.
Върви, макар че роня сълзи.
Върви, макар че ръката ти стискам.
Върви, макар че не ще да те пусна.
Върви, макар и със мен.
Върви, аз не ще да те напусна,
обичам те и ще продължавам така всеки ден.
Върви! Остави, че ме боли.
Върви, а аз ще се влача в прахта.
Все пак съм силна жена
и туй ще издържа.
За теб и на това съм готова.
Да се влача и да плача, за теб и тoва мога.
Ръката ти вечно ще държа,
но сълзите... едва ли ще сдържа.
Върви, макар че не искам.
Върви, макар че роня сълзи.
Върви, макар че ръката ти стискам.
Върви, макар че не ще да те пусна.
Върви, макар и със мен.
Върви, аз не ще да те напусна,
обичам те и ще продължавам така всеки ден.
Върви! Остави, че ме боли.
Върви, а аз ще се влача в прахта.
Все пак съм силна жена
и туй ще издържа.
За теб и на това съм готова.
Да се влача и да плача, за теб и тoва мога.
Ръката ти вечно ще държа,
но сълзите... едва ли ще сдържа.
© Мария Игнатова All rights reserved.
