Звъни в ушите ми

твоят глас-

спокойна буря. 

А ти стоиш спокоен

с нежна власт, 

оставяш в мене диря. 

Върви по нея упоен...

Опиянен от страст...

Вървиш вече повече от миля.

Гласът ти топъл...

омайва ме. 

Не се съпротивлявам. 

От сладост топли ме...

Върви по мен ти казвам!

Недей ме пита...

Извърви ме!

Върви, докато чуваш

гласа ми верен

в самотата.

В сърцето всеки ден пируваш

вървиш по мен 

пленен

в сърцето и душата.