Върви си принце, яхнал своят кон,
че дълго се маскирах на принцеса,
спести си го сервилният поклон,
напудрените думи. Край. Завеса.
Магарешката кожа чака, знам,
метлата ми потръпва. Знам къде е.
Не аз те лъгах, ти се лъга сам,
че вещицата в клетка ще живее.
Иди, ламята страшна намери,
от мен по-страшна? Май че няма друга...
Дори от страх, но мъжки там умри,
или живей. Виж, правя ти услуга!