Върви си принце, яхнал своят кон,
че дълго се маскирах на принцеса,
спести си го сервилният поклон,
напудрените думи. Край. Завеса.
Магарешката кожа чака, знам,
метлата ми потръпва. Знам къде е.
Не аз те лъгах, ти се лъга сам,
че вещицата в клетка ще живее.
Иди, ламята страшна намери,
от мен по-страшна? Май че няма друга...
Дори от страх, но мъжки там умри,
или живей. Виж, правя ти услуга!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Браво, хареса ми!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
