А тишината се превърна в смях
Вървеше ти, унила и тревожна,
и цялата излъчваше тъга...
Да те разсея смятах невъзможно
със някаква измислена шега...
Смехът ми се затича срещу тебе…
Заръчах му: „Върви я прегърни!...
От всичко днес ти най си й потребен
и блясъка в очите й върни!...”
И като мартеница на ревера
на твоето лице той засия...
Изпратихме тъгата ти във вчера
и ето че най-сетне се засмя!...
И вятърът косите ти погали,
а тишината се превърна в смях...
А аз стоях и мигах на парцали,
все още не повярвал, че успях...
© Роберт All rights reserved.
