22.06.2019 г., 8:07 ч.

А тишината се превърна в смях 

  Поезия
365 12 13

Вървеше ти, унила и тревожна,

и цялата  излъчваше тъга...

Да те разсея смятах невъзможно

със някаква измислена  шега...

 

Смехът ми се затича срещу тебе…

Заръчах му: „Върви я прегърни!...

От всичко днес ти най си й потребен

и блясъка в очите й върни!...”

 

И като мартеница  на ревера

на твоето лице той засия...

Изпратихме тъгата ти във вчера

и ето че най-сетне се засмя!...

 

И вятърът косите ти погали,

а тишината се превърна в смях...

А аз стоях и мигах на парцали,

все още не повярвал, че успях...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??