Вървя към сърцето ти
По стиха на kity „Съдба”
Пак по моста вървя към сърцето ти.
С нежност милват ме дъжд и листа.
В тъмнината ме гледа лицето ти.
И се спуска към мене в нощта.
Не забравяй какво си ми казала.
Че обичаш дори да боли.
Че ще бъдеш със мен даже в бурята.
От сълзи даже дъжд да вали.
Търся място при тебе сърцето ти.
Уморен съм от скитане вече.
Не гони ме… при теб ще остана.
Твърде дълго аз бях надалече.
Ще те стопли ли мойто завръщане?
Ще простиш ли за всяка вина?
Нека двамата с тебе опитаме.
Аз съм твой, ти си моя... съдба.
© Христо Костов All rights reserved.
