Aug 19, 2021, 12:34 AM  

Вътрешната стая

  Poetry
772 8 6

Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края.
Там вали, пак навътре, в най-дълбокото в мене,
а отвън е спокойно, безразличното време.
Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
непременно ще дойде! Няма нищо случайно!
Ще отнеме тъгата, ще привърже духът ми, 
ще нахрани душата и ще смъмри умът ми,
ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
ще измие стъклата на прозорците южни 
и ще слезе небето от Него към мене,
ей така, неусетно, във обичащо време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Oo, Дансито, предизвикателство ти мое Видя ли как великодушно са ме наредили до теб/в класацията/. Аз до тебе съм дъ бест! Направо го повярвах хи хи
    Благодаря ти, а също и на онези, които очевидно съм оставила без думи :Р
  • Прекрасно е, Дари!
    ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
    ще измие стъклата на прозорците южни
    и ще слезе небето от Него към мене,
    ей така неусетно, във обичащо време.
  • Благодаря ви за искрените впечатления! Искреност за искреност
    Благодаря!
  • Истински бисер е стихотворението ти, Дари! Най- доброто, което можем да направим в съкрушаващи моменти е да влезем във вътрешната си стаичка.
    „Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
    непременно ще дойде! Няма нищо случайно!“
    Поздрави!
  • "...във обичащо време." Много красиви стихове си подредила!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...