19.08.2021 г., 0:34  

Вътрешната стая

771 8 6

Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края.
Там вали, пак навътре, в най-дълбокото в мене,
а отвън е спокойно, безразличното време.
Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
непременно ще дойде! Няма нищо случайно!
Ще отнеме тъгата, ще привърже духът ми, 
ще нахрани душата и ще смъмри умът ми,
ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
ще измие стъклата на прозорците южни 
и ще слезе небето от Него към мене,
ей така, неусетно, във обичащо време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Oo, Дансито, предизвикателство ти мое Видя ли как великодушно са ме наредили до теб/в класацията/. Аз до тебе съм дъ бест! Направо го повярвах хи хи
    Благодаря ти, а също и на онези, които очевидно съм оставила без думи :Р
  • Прекрасно е, Дари!
    ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
    ще измие стъклата на прозорците южни
    и ще слезе небето от Него към мене,
    ей така неусетно, във обичащо време.
  • Благодаря ви за искрените впечатления! Искреност за искреност
    Благодаря!
  • Истински бисер е стихотворението ти, Дари! Най- доброто, което можем да направим в съкрушаващи моменти е да влезем във вътрешната си стаичка.
    „Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
    непременно ще дойде! Няма нищо случайно!“
    Поздрави!
  • "...във обичащо време." Много красиви стихове си подредила!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...