19.08.2021 г., 0:34  

Вътрешната стая

781 8 6

Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края.
Там вали, пак навътре, в най-дълбокото в мене,
а отвън е спокойно, безразличното време.
Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
непременно ще дойде! Няма нищо случайно!
Ще отнеме тъгата, ще привърже духът ми, 
ще нахрани душата и ще смъмри умът ми,
ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
ще измие стъклата на прозорците южни 
и ще слезе небето от Него към мене,
ей така, неусетно, във обичащо време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Oo, Дансито, предизвикателство ти мое Видя ли как великодушно са ме наредили до теб/в класацията/. Аз до тебе съм дъ бест! Направо го повярвах хи хи
    Благодаря ти, а също и на онези, които очевидно съм оставила без думи :Р
  • Прекрасно е, Дари!
    ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
    ще измие стъклата на прозорците южни
    и ще слезе небето от Него към мене,
    ей така неусетно, във обичащо време.
  • Благодаря ви за искрените впечатления! Искреност за искреност
    Благодаря!
  • Истински бисер е стихотворението ти, Дари! Най- доброто, което можем да направим в съкрушаващи моменти е да влезем във вътрешната си стаичка.
    „Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
    непременно ще дойде! Няма нищо случайно!“
    Поздрави!
  • "...във обичащо време." Много красиви стихове си подредила!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...