Във този сън постой

Poetry » Love

775 0 0

Във този сън постой!

Не ме буди... все още.

Обичам изгреви, но този ще проспя!

Във пълните с дъх на люляк нощи,

не е студено, просто съм сама.

Седни до уморените ми мисли!

Не ме буди, нали във този блян,

душите ни превръщат се във просяци,

за онова докосване, обгърнато във плам.

Във този сън постой!

Не искам да се будя!

Погледай ме, подишай, целуни,

секунди преди очите да отворя,

след себе си вратата затвори.

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0