Във този сън постой!

Не ме буди... все още.

Обичам изгреви, но този ще проспя!

Във пълните с дъх на люляк нощи,

не е студено, просто съм сама.

Седни до уморените ми мисли!

Не ме буди, нали във този блян,

душите ни превръщат се във просяци,

за онова докосване, обгърнато във плам.

Във този сън постой!

Не искам да се будя!

Погледай ме, подишай, целуни,

секунди преди очите да отворя,

след себе си вратата затвори.

Диана Димитрова