Във вихъра…
Във вихъра…
Сърцето ми - риба на сухо,
жадува любовни води.
Грабни го, преди да изсъхне
стопено от мойте мечти.
Очите ти - нощно небе!
Клепачите - парещи дюни!
Сълзите ти - бурно море!
Гърдите - вълни помежду ни!
Дъхът ми е нежният бриз,
погалил безгрижно вълните -
сънува космичния взрив
и как разпилява звездите.
Посрещам светлия ти щорм -
щастлив от всяка капка твоя.
Изгарям - жаден вълнолом,
вдишващ кипежа на прибоя.
Връхлиташ ме…
Отново
… до безкрай!
И увенчано с буйна страст,
сърцето ми е вихрен рай!
… а в твоето бушувам аз.
© Борис Борисов All rights reserved.
