Jan 29, 2013, 3:28 PM

Въздишка (от Божия нежност)

  Poetry
1.1K 0 0

Остаряла безкрайно!

Във дните на ялова скръб

ти си страшно далече,

като майчино мляко отронен.

Сиво куче ръмжи срещу нас,

неприличен света

и парчета от себе си хвърляме,

за да го прогоним.

Снежнобяло колосани вкъщи се сгъваме,

тихо

непотребни кротуват отсрещните къщи.

Черни птици по небетата черни заплуват

и една едрогърда луна все се мръщи.

С теб мълчим,

хармонично и битово

и покрива ни с прах неподвижност.

Телефонът звъни - кръводарително,

а отсреща въздишка

от Божия нежност...



Стар квартал, от небето по–стар

и река от любов го разделя

имам мост, прикрепен на мечти

ала ти намокри се във нея!



И отново да правим бели,

по–големи от тези на вятъра,

остарявам да бъда сама

искам с тебе... в реката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...