Въздишка си греховна

Poetry » Philosophical

1.5K 0 31

Прашинка съм в безкрая на вселената.

И име нямах, когато влезе в моя дом.

От никъде съм. Някъде в системата...

Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.

Невидимо съм видима. Не всякога.

Дори, когато искам да се скрия,

понякога намирам се навсякъде,

но и тогава си ми лична орисия.

И само миг! Това ли си, животе мой?

И мога ли да те владея от препускане?

В единствен вик приех безкрая ти за свой,

пътувайки към мястото за спускане...

защото аз съм тежка и на себе си,

макар да съм прашинка безтегловна.

Да те пропусна? Няма начин. Мой си, ти!

Неповторим! Въздишка си греховна!

17.01.2009

Jullie

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

Благодаря ти Веси! Радвам се, че си тук!
Lotrek - въпрос за обширен отговор, но накратко: Той е навсякъде около нас и въпреки него - ние сме и ще бъдем!
Asko, благодаря ти! "Малка прашинка попадна в окото ми ... И стана сълза." - някак недовършено ми стои... и продължих: "И избистри погледа ми, за да видя това, което бе невидимо преди!".

2009-06-11T00:18:49+03:00
Lotrek (Петър Койчев)

Какво е грях ?Когато нещо силно го желаеш !Жулли!!!

2009-06-11T00:02:22+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Браво, Жулли!

2009-06-10T23:51:05+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Минах пак...
Направо ти се радвам!

2009-01-27T02:42:28+02:00
Пришълец (БАТКО)

Аз съм Стими. И прашинки лова.
Да ги пропусна! Няма начин. Оппа!
Неповторим! Въздишка съм греховна!
Стими съм, но казват ми Стимоп-а.

2009-01-19T16:17:53+02:00