Jan 18, 2009, 2:30 PM

Въздишка си греховна 

  Poetry » Phylosophy
1148 0 31

 

Прашинка съм в безкрая на вселената.

И име нямах, когато влезе в моя дом.

От никъде съм. Някъде в системата...

Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.

 

Невидимо съм видима. Не всякога.

Дори, когато искам да се скрия,

понякога намирам се навсякъде,

но и тогава си ми лична орисия.

 

И само миг! Това ли си, животе мой?

И мога ли да те владея от препускане?

В единствен вик приех безкрая ти за свой,

пътувайки към мястото за спускане...

 

защото аз съм тежка и на себе си,

макар да съм прашинка безтегловна.

Да те пропусна? Няма начин. Мой си, ти!

Неповторим! Въздишка си греховна!

 

17.01.2009

Jullie

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??