Въздишка си греховна

Поэзия » Философская

1.5K 0 31

Прашинка съм в безкрая на вселената.

И име нямах, когато влезе в моя дом.

От никъде съм. Някъде в системата...

Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.

Невидимо съм видима. Не всякога.

Дори, когато искам да се скрия,

понякога намирам се навсякъде,

но и тогава си ми лична орисия.

И само миг! Това ли си, животе мой?

И мога ли да те владея от препускане?

В единствен вик приех безкрая ти за свой,

пътувайки към мястото за спускане...

защото аз съм тежка и на себе си,

макар да съм прашинка безтегловна.

Да те пропусна? Няма начин. Мой си, ти!

Неповторим! Въздишка си греховна!

17.01.2009

Jullie

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Жулли (Юлия Димитрова)

Благодаря ти Веси! Радвам се, че си тук!
Lotrek - въпрос за обширен отговор, но накратко: Той е навсякъде около нас и въпреки него - ние сме и ще бъдем!
Asko, благодаря ти! "Малка прашинка попадна в окото ми ... И стана сълза." - някак недовършено ми стои... и продължих: "И избистри погледа ми, за да видя това, което бе невидимо преди!".

2009-06-11T00:18:49+03:00
Lotrek (Петър Койчев)

Какво е грях ?Когато нещо силно го желаеш !Жулли!!!

2009-06-11T00:02:22+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Браво, Жулли!

2009-06-10T23:51:05+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Минах пак...
Направо ти се радвам!

2009-01-27T02:42:28+02:00
Пришълец (БАТКО)

Аз съм Стими. И прашинки лова.
Да ги пропусна! Няма начин. Оппа!
Неповторим! Въздишка съм греховна!
Стими съм, но казват ми Стимоп-а.

2009-01-19T16:17:53+02:00