Въздишката
ВЪЗДИШКАТА
Изкатери се по дъното
и седна на перваза на устните ми.
Съвсем на ъгълчето.
Преметна крачета -
едно оттук, едно оттам
и ги заклатушка по детски.
Трябваше да почива.
Пълзенето от дъното на душата
чак до перваза
не е лесна работа.
Чу някой тихичко да хлипа.
Погледна надолу и а-ха...
Да въздъхне.По невнимание.
А колко много въздишки наоколо -
едри, слабички, космати, деликатни
въздишки. Всякакви.
И всяка с вързопче в ръка:
- блузка и два шоколада за малката...
- чифт обуща и коледен кейк...
- аз пък малко парици
за майка
да си купи лекарствата...
Шепнеха си съседски въздишките.
- Малки Неща за детето -
пристъпих и аз.
Въздишката се извърна,
погледна ме благословно
и въздъхна търкулнато
в крайчеца на окото ми...
© Лакрима All rights reserved.
