piccola (Лакрима)
22 155
22.10.2013 г., 21:00 ч.  

Въздишката 

  Поезия » Друга
739 0 3

ВЪЗДИШКАТА

 

Изкатери се по дъното

и седна на перваза на устните ми.

Съвсем на ъгълчето.

Преметна крачета -

едно оттук, едно оттам

и ги заклатушка по детски.

Трябваше да почива.

Пълзенето от дъното на душата

чак до перваза

не е лесна работа.

Чу някой тихичко да хлипа.

Погледна надолу и а-ха...

Да въздъхне.По невнимание.

А колко много въздишки наоколо -

едри, слабички, космати, деликатни

въздишки. Всякакви.

И всяка с вързопче в ръка:

- блузка и два шоколада за малката...

- чифт обуща и коледен кейк...

- аз пък малко парици

за майка

да си купи лекарствата...

Шепнеха си съседски въздишките.

- Малки Неща за детето -

пристъпих и аз.

Въздишката се извърна,

погледна ме благословно

и въздъхна търкулнато

в крайчеца на окото ми...

© Лакрима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??