Небето нощем е дълбоко,
потъвам и не стигам края.
Небето нощем слиза ниско,
навярно да го разгадая.
Ала се губя в необхватното,
Тя, Любовта, е безпределна.
Най-простичкото и понятното –
безкрайност сме, но и прашинки в Нея!
Небето нощем е дълбоко,
но слезе ниско, сякаш да се влея.
Възлюбени, издигаш ме високо.
Аз само в необятности живея.
© любимка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
