Дали ще дойде ден
и ти да дириш брод.
За да преминеш и да си спасен
от много страшен, грешен ход.
От стъпка не на време,
препънала и пратила те в калта.
С непоносимото за тебе бреме,
да бъдеш жертва на греха.
Да вярваш, че си истински виновен,
съсипвайки те удара на мисълта.
Участник в сблъсък тъй отровен,
овъзмезден да си над съвестта.
Дали ще дойде ден,
за втори истински живот.
Осмислил веч, но и изцелен,
да е пред теб спасителният брод.
© Валентин Илиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
