Възможно ли е
Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето,
а слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ми омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно
и да разцъфват цветята омайно ненагледно,
да се събуждам в друга приказка омайно
и аромата на цветята да гадая незнайно?
Възможно ли е пролетта да е донесла свойте акварели
и да е разплискала боите с пръсти закопнели,
да е сложила на дърветата нови кордели
и да е постлала по тревите цветни дантели?
Възможно ли е да се е объркал цветният релакс
и да е изпуснал във въздуха само цветен прах,
или може би са ме докоснали фантазии нежни
и са ме подготвили за полети безбрежни?
Възможно ли е да цъфне чувството пролетно в деня
и да разпали пролетни вдъхновения и за нощта,
или може би за момент пейзажът ще ме пожали
и ще изплува само за малко с картини изгряли?
© Светлана Тодорова All rights reserved.
