Dec 15, 2023, 2:56 PM

Възвръщане

  Poetry
527 2 0

Да, страшно е да видиш хора, ровещи

в контейнери, преливащи в боклук.

Самотници бездомни, бродещи

по улици пустеещи, умиращи от студ.

Отглеждана е сякаш уродливо нищетата,

от немотията наднича вътрешния глад.

Стенания, бодящи от ръбовете на душата,

кристално проектират реалността във този град.

Безбожие тотално, безценностна система,

модернизиран за добро всеобщо свят.

Уж малки нишки, частици от поема,

зловеща илюстрация, крещяща за обрат.

 

Промяната настъпи в онази нощ прекрасна,

в мига, във който Бог в обора се роди

и във живота ни потънал в нищета ужасна,

бездомната ни самота Той озари.

Онази безнадеждност, която ни душеше

залутани, окаяни като сираци,

когато връзката ни с Бог стихийно се рушеше,

не взели под внимание предупредителните знаци.

Тогава чезнехме от глад за Твоето избавление,

умирахме от студ, разбили близостта със Теб,

но ето Ти не ни остави – изпрати ни Спасение,

с Исус възвърна близостта във финалния куплет.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...