15 dic 2023, 14:56

Възвръщане

  Poesía
526 2 0

Да, страшно е да видиш хора, ровещи

в контейнери, преливащи в боклук.

Самотници бездомни, бродещи

по улици пустеещи, умиращи от студ.

Отглеждана е сякаш уродливо нищетата,

от немотията наднича вътрешния глад.

Стенания, бодящи от ръбовете на душата,

кристално проектират реалността във този град.

Безбожие тотално, безценностна система,

модернизиран за добро всеобщо свят.

Уж малки нишки, частици от поема,

зловеща илюстрация, крещяща за обрат.

 

Промяната настъпи в онази нощ прекрасна,

в мига, във който Бог в обора се роди

и във живота ни потънал в нищета ужасна,

бездомната ни самота Той озари.

Онази безнадеждност, която ни душеше

залутани, окаяни като сираци,

когато връзката ни с Бог стихийно се рушеше,

не взели под внимание предупредителните знаци.

Тогава чезнехме от глад за Твоето избавление,

умирахме от студ, разбили близостта със Теб,

но ето Ти не ни остави – изпрати ни Спасение,

с Исус възвърна близостта във финалния куплет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...