Вземете си цветчета от дъгата,
във мрака те усмивка да ви дават,
когато вън я няма светлината,
те само ще са с вас и ще помагат.
Сложете си и цвете във сърцето,
пияно от любов да бъде вечно,
че мирисът му блян е на небето,
където няма твърдо, нито течно.
Морето нека силно ви вълнува,
живота превърнете в нежен бриз,
различното безкрай да ви рисува,
описвайки ви в новия си стих.
Хванете си и слънчевото зайче –
приятелче през дългата ви нощ,
защото то е само туй, което знайте,
а и не вярва, че е някой лош.
Вземете си от всичко под небето,
че утрото е винаги въпрос,
и сигурно е само туй, което
ще дойде даже да не си готов.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
че утрото е винаги въпрос,
и сигурно е само туй, което
ще дойде даже да не си готов."
Великолепие! Възхищавам се на творчеството ти, Веско!
Откъснах си цветченце от дъгата
и засадих го в своето сърце.
От твоята душа богата
стихът ти литна с думите-криле!
И се изви над небосвода ясен,
и озари със обич този ден!
Стихът ти, Веско е прекрасен!
Сърдечен поздрав и от мен!