Mar 3, 2009, 5:04 PM

Вземи ме

  Poetry » Love
1.3K 0 15

Вземи ме в своите обятия,

когато денят се сменя с нощта

и тиха вечер разтваря пазви

в звездните мигове на пролетта.

 

Да чезнем в чудната омая

на нашите блянове и мечти

и времето да спре да отмерва

минути с коварните си стрелки.

 

Да тръгнем по лунната пътека

на нашата възлюбена мечта -

тишината на нощната омая

ще ни окриля в храма на любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...