Вземи ме в своите обятия,
когато денят се сменя с нощта
и тиха вечер разтваря пазви
в звездните мигове на пролетта.
Да чезнем в чудната омая
на нашите блянове и мечти
и времето да спре да отмерва
минути с коварните си стрелки.
Да тръгнем по лунната пътека
на нашата възлюбена мечта -
тишината на нощната омая
ще ни окриля в храма на любовта.
© Мадлен All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
