Вземи ме в своите обятия,
когато денят се сменя с нощта
и тиха вечер разтваря пазви
в звездните мигове на пролетта.
Да чезнем в чудната омая
на нашите блянове и мечти
и времето да спре да отмерва
минути с коварните си стрелки.
Да тръгнем по лунната пътека
на нашата възлюбена мечта -
тишината на нощната омая
ще ни окриля в храма на любовта.
© Мадлен All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
