Вземи ме
"Какъв друг дом за хората без родина,
освен краткия несигурен дом в едно човешко сърце."
Е.М.Ремарк
Вземи ме в своя дом,
домът в сърцето ти...
Макар за кратко.
Душата ми е сянката
на скитник,
бродещ по земята.
Чергар съм аз,
като ония цигани,
които катуните разпъват
дето мръкне.
Но моето платно
разкъса буря
и вятърът коловете
изтръгна.
Студено ми е. Тъмно е.
И зъзна...
А искам само...
да се стопля.
Ще тръгна утре,
още с изгрева.
И нека ме изгаря слънце,
да плиска дъжд
и вятър да ме духа.
Но да е съмнало!
Страхувам се от тъмнината...
Какво в замяна да ти дам -
не зная.
Имам само топлината
на двете си ръце...
Но ме вземи!
Макар за кратко,
в несигурния дом
на своето сърце...
© Ваня Радовенска All rights reserved.
Пак благодаря!
