Не зная, честно, `ора, к`во ми стана.
Минавах си под попската стреха,
и щърк са спусна, па като зафана -
кълва ма с клюн голям, като маша!
Прибрах са дóма леко... раздвоена.
Очите ми - на шест, кату ламя!
Зарязах `сичко, йощи натъкмена,
кат` улава са фпуснах да твуря.
Насън кръжа, кату в улимпияда.
Деня блинувам само цел една -
високата, пристижната награда -
от група "Бъ", да са клацирам в "А". ...