Взриви ме! Нереално ме разкъса
на няколко последни обещания!
Не виждаш ли, че времето е късо
и няма как да излекува раните?!
И няма как мечтите да отплуват
спокойно към несбъднатите спомени...
и няма как с души да се сбогуваме
без любовта, живяна, но прогонена!
С последното дихание изречено
не те отхвърлям – искам те, дописана
чрез казаните истини, наречени
на чувството, с което си орисана!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
