Jan 26, 2012, 10:31 AM

Януарско ноктюрно

  Poetry » Love
2.3K 0 26

За много години на всички!

Успех!

:)


Появили се сякаш от нищото,

сред покоя на хладния здрач,

минувачи, на сенки прилични,

търсят в локвите път към дома.

 

А с десетки неонови блясъци

вечерта се подготвя за флирт,

ще открият ли своите чакащи

тези шумни момчета, или...

 

Или пак ще слухти тротоарът,

след звъна на момичешки смях,

кой с кого и какво разговарял,

ще се видят ли в събота... пак...  

 

Вечерта е избрала одеждата,

рокля в черно и бяло... небе,

по която въздишат там кестени,

странни рицари в чуден обет.

 

А градът – бил за някои сивият,

непризнаващ романтика свят,

Виж, едва ли - щом влюбени,

пак по Витошка, двама вървят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...