Приглушено и тихо в януарското утро,
се пропука денят, изпод облак крилат.
Замечтано и нежно, небето копнежно,
сля се с лъчите на слънцето влюбено.
Високо в небето, два облака бели
преплетоха своите пухкави длани,
и дъга засия, като цветна мечта,
изпод плетени, небесни дантели.
Онемя от възхита земята усмихната,
щастлива и топла, със лъчите на утрото.
Със Светлина, небето докосна земята,
и завъртя се колелото на времето.
15.01.2007г.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
