15 ene 2007, 13:07

Януарско утро

  Poesía
761 0 14

Приглушено и тихо в януарското утро,
се пропука денят, изпод облак крилат.
Замечтано и нежно, небето копнежно,
сля се с лъчите на слънцето влюбено.

Високо в небето, два облака бели
преплетоха своите пухкави длани,
и дъга засия, като цветна мечта,
изпод плетени, небесни дантели.

Онемя от възхита земята усмихната,
щастлива и топла, със лъчите на утрото.
Със Светлина, небето докосна земята,
и завъртя се колелото на времето.
15.01.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...