15 янв. 2007 г., 13:07

Януарско утро

762 0 14

Приглушено и тихо в януарското утро,
се пропука денят, изпод облак крилат.
Замечтано и нежно, небето копнежно,
сля се с лъчите на слънцето влюбено.

Високо в небето, два облака бели
преплетоха своите пухкави длани,
и дъга засия, като цветна мечта,
изпод плетени, небесни дантели.

Онемя от възхита земята усмихната,
щастлива и топла, със лъчите на утрото.
Със Светлина, небето докосна земята,
и завъртя се колелото на времето.
15.01.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...