Ти си болка и ярост,
ти си мрак и слабост.
Ти си мъка и тъга,
ти си в черната земя.
В Рая ти живееш,
мъртъв, високо се рееш.
Сърцето ми още те помни,
душата ти горда, вековна.
Спомен си, от тебе се раждам,
жив, но без да те виждам.
Тежък кръст забит в земята
не с очи, с душа те виждам.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
