pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
899 17289
Jun 12, 2020, 7:37 AM

Яростен шепот 

  Poetry » Phylosophy
866 16 27

Спънах се в някакъв ъгъл, незрим за душата.

Остро се жулна по бузата мойта душа.

Знак ли това е и ти ли на мен го изпрати

или знамение - повече да не греша?

 

Вече и в църква не влизам, защото се моля

в трудни моменти, изгубила глас, у дома.

Търся логичното, чужда на всякакви роли,

още се уча да меся деня си сама.

 

Минах през прага на много резета горчиви.

Знам, че залостен е някъде моя късмет.

Липсвам на себе си, даже когато съм жива,

но не продадох живота за шепичка смет.

 

Дявол ли спъна ме, ъгъл ли беше в душата,

криво скроен и останал за нея незрим.

Аз ще открия, заричам се, Боже, вратата!

После небето по братски със теб ще делим.

 

12.6.2020

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В нашия сайт има много добри автори! Радвам се, че ме причислявате към тях! Благодаря ви Васко, Т. Енчева и Г.К.!🌻🌹🌻
  • Прекрасно стихотворение!Имаш невероятен талант,Мария.
  • Чудесен стих!
  • Вярвам, че ще откриеш пустата му врата! Непременно! 💗
  • Благодаря ти, че си съвсем нова още за този сайт, а си надникнала в моята страничка! Стопли ме поздрава ти!🌻
  • Прекрасна поезия, Мария!... Благодаря ти.
  • Много ме зарадва, че си на страничката ми, Кети! Съгласна съм с теб, че всикчи имаме нужда от тази жива вода! Изпращам ти прегръдка!
  • За мъдрост съм винаги отворена, тя е като жива вода в пустинята от глупост, която ни заобикаля!
  • Усещам обичта ти, Рени... ❤️
    Взаимна е! ❤️🌹 ❤️
  • Щастието няма врата, миличка, а вярата ти е достатъчна, за да поделиш душата си поравно с всеки и Бог вижда това!
    Прекрасен стих е сърцето ти, винаги гали с перо!
    Обичам те!
  • Ангелче, много силни думи си ми написала и ме развълнува с тях!
    Благодаря ти!🌹
    Силви, коментарът ти ме остави без дъх с дълбочината на философската ти мисъл и специалното ти отношение към мен! Трогна ме, миличка!🌹
  • Природата на човек да търси, да пита, да се фокусира върху черупката на истината, понякога го отдалечава от красотата и чистия въздух на живота, а понякога го закопава жив. А ти Мари си толкова чист въздух, душата ти е птица, а истината е в очите ти. Въздействащ финал и силни редове.
  • Юри,🍀
    Внимавай, готвачо!
    Бакшишът му пари!
    Защо не опиташ
    с отровни попари?

    Гош, наистина си улучил цитата, който е есенцията или както ти го нарече венецът на стихотворението.
    Казвам ти браво за точния усет!🍀
  • "Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
    но не продадох живота за шепичка смет."

    Какво може повече да се добави тук?
    За мен лично тези 2 реда са венецът на този силен стих!
    Поздравявам те 🌹
  • Мария! 😀
    Чорбите на дявола аз му ги готвя!
    За всяка вечеря ми дава бакшиш!
    Готвя му с чесън и с много картофи,
    приготвям му даже и риба на шиш!
  • Казваш на дявола крак че подлагаш.
    Планове правиш, но друг разполага.
    Друже, това ли наричаш съдба?
    Някаква люто-горчива чорба!
  • Мария! 😊
    Влизах през много врати незаключени.
    Бързо си тръгвах, попадах там в мрак.
    Много уроци разбрах - ненаучени!
    Вече подлагам - на Дявола крак!
  • Стойчо, благодаря за коментара, с който истински ме зарадва!🍀
    Генек, дори и като пародия, написаното от теб е вдъхновено от мое стихотворение и аз не мога да не ти благодаря!🍀
    Мони, успя да усмихнеш дъждовния ден и да ме направиш щастлива!
    Благодаря ти, миличка!🌹
  • 🌹 Прекрасна си! Затова това, което пишеш докосва нашите души!
  • Красива змия
    се поспъна неволно.
    Изсъска,
    а после пак сведе глава.
    Със яростен шепот
    започна молитва...
    Спасявай се, братче -
    че тръгне ли пак...

    П.П. Днес ми е пародиен ден.
    А сериозно - хареса ми. И даде основа за размисъл.
    Но другите са го казали по-добре.
  • Когато застанем сами пред себе си...
    Свидетел ни е съвестта.
    Поздравления, Мария!
  • Наде, даваш ми увереност да продължавам да я търся, ако разбера, че съм пред грешната врата!🌹
    Младене, мислим еднакво! И аз видях в мечтите си това заглавие на корицата на стихосбирка!🍀 Благодаря за изпратения разказ и стойностния коментар!🌹
    Краси, така бързо е откликнало поетичното ти перо! Много ме зарадва!🌹
    Цвети, коментарът ти предизвика положителна емоция в мен, която, надявам се, ще ме държи до края на деня! Благодаря ти, мила!🌹
    Дени, чудесно е, че си ми дошла на гости, за да видиш новото ми поетично детенце! Желая ти слънчев ден за душата!🌹
  • Прекрасно, прекрасно!
  • Много силно, Мари! Усеща се как е писано от душа и с чувства, които оживяват при прочита!
    Изключително въздействащи образи, заглавие и финал! Приеми моите искрени поздравления за този така докосващ стих!❤️🌹💝
  • Няма врата, само бурени стари
    дето обрасли са всички пътеки...
    Стига си пращал вода за лодкари,
    Боже, прати ни човек до човека!

    Вярата даже и тя на привършване..
    Що за късмет си ни пратил?-Богат е!
    Чудя се колко пък грях сме извършили
    та все със пълни ръце е рогатия..

    Ако ще ставаме с тебе побратими
    искам отвреме навреме мандат
    Листи и моливи още прати ми
    губи се връзката с видеочат!
    Малко на един дъх, но поне разбра моето мнение, Мария. Благодаря за поезията!!
  • Много е важно, че най-накрая подялбата на небето ще е по братски, а не по равно! Понякога в нашето различие от околните е историческият ни шанс да попаднем на Божията врата или на Врата в стената:

    https://chitanka.info/text/28439-vrata-v-stenata

    Чудесен стих, Мария! Много ми хареса и заглавието. Отлично би паснало и за заглавие на стихосбирка.
  • Открила е "вратата" душата ти, Марийче. Отдавна!
Random works
: ??:??