Яростен шепот
Спънах се в някакъв ъгъл, незрим за душата.
Остро се жулна по бузата мойта душа.
Знак ли това е и ти ли на мен го изпрати
или знамение - повече да не греша?
Вече и в църква не влизам, защото се моля
в трудни моменти, изгубила глас, у дома.
Търся логичното, чужда на всякакви роли,
още се уча да меся деня си сама.
Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моя късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за шепичка смет.
Дявол ли спъна ме, ъгъл ли беше в душата,
криво скроен и останал за нея незрим.
Аз ще открия, заричам се, Боже, вратата!
После небето по братски със теб ще делим.
12.6.2020
© Мария Панайотова All rights reserved.
