Яростен шепот
Спънах се в някакъв ъгъл, незрим за душата.
Остро се жулна по бузата мойта душа.
Знак ли това е и ти ли на мен го изпрати
или знамение - повече да не греша?
Вече и в църква не влизам, защото се моля
в трудни моменти, изгубила глас, у дома.
Търся логичното, чужда на всякакви роли,
още се уча да меся деня си сама.
Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моя късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за шепичка смет.
Дявол ли спъна ме, ъгъл ли беше в душата,
криво скроен и останал за нея незрим.
Аз ще открия, заричам се, Боже, вратата!
После небето по братски със теб ще делим.
12.6.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
