Юли
Една усмивка скри се надълбоко.
Остана недокосната и тайна.
И въпреки бездушния си грохот,
животът придоби една омайност,
която е, разбира се, най-трудно
да видиш, да запомниш, да опазиш...
Умрях веднъж. А втори път изгубих
надеждите си, вярата си, знанието.
Почувствах се до дъното самотна
в нестихващите пориви на времето,
което просто взема и прахосва.
На истината в мен отнема семето.
И после го захвърля насред дюните,
обрасли до тъга и невъзможност...
Преди да те докосна беше юни,
а после сякаш всичко ти ми коства...
Но ето, че усмивката остана.
Остана обичта, макар и скрита.
В сърцето ми - на твоето пристанище,
след време за сърцето си ще питаш.
© Нели Дерали All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не знам, Мисана. Струва ми се, ако вярваме, че има карма, а със сигурност има причинно-следствени връзки, че когато един човек разбие сърцето на друг, той после трябва да му го върне. Това става със собственото му сърце. Няма друг начин. Казано с други думи, наранявайки някого, ние оставяме част от сърцето си в него, губим сърцето си по този начин, дори и да не го осъзнаваме. Затова такива хора ги наричаме безсърдечни.
-
Прекрасна лирика, Из. Бих я нарекъл философска. Да, права си.
От любовта нерядко остава една дълбоко скрита в нас усмивка,
която грабливият гарван на времето не може да ни открадне.
Финалът ти е изненадващ, като решение и като изпълнение.
Поздравявам те за постигнатото!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
