Юли
Една усмивка скри се надълбоко.
Остана недокосната и тайна.
И въпреки бездушния си грохот,
животът придоби една омайност,
която е, разбира се, най-трудно
да видиш, да запомниш, да опазиш...
Умрях веднъж. А втори път изгубих
надеждите си, вярата си, знанието.
Почувствах се до дъното самотна
в нестихващите пориви на времето,
което просто взема и прахосва.
На истината в мен отнема семето.
И после го захвърля насред дюните,
обрасли до тъга и невъзможност...
Преди да те докосна беше юни,
а после сякаш всичко ти ми коства...
Но ето, че усмивката остана.
Остана обичта, макар и скрита.
В сърцето ми - на твоето пристанище,
след време за сърцето си ще питаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Дерали Всички права запазени
