Iszaard (Нели Дерали)
62 137
11.07.2015 г., 9:41 ч.

Юли 

  Поезия » Любовна
786 1 2

Една усмивка скри се надълбоко.

Остана недокосната и тайна.

И въпреки бездушния си грохот,

животът  придоби една омайност,

която е, разбира се, най-трудно

да видиш, да запомниш, да опазиш...

 

Умрях веднъж. А втори път изгубих

надеждите си, вярата си, знанието.

Почувствах се до дъното самотна

в нестихващите пориви на времето,

което просто взема и прахосва.

На истината в мен отнема семето.

И после го захвърля насред дюните,

обрасли до тъга и невъзможност...

 

Преди да те докосна беше юни,

а после сякаш всичко ти ми коства...

 

Но ето, че усмивката остана.

Остана обичта, макар и скрита.

В сърцето ми - на твоето пристанище,

след време за сърцето си ще питаш.

 

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам, Мисана. Струва ми се, ако вярваме, че има карма, а със сигурност има причинно-следствени връзки, че когато един човек разбие сърцето на друг, той после трябва да му го върне. Това става със собственото му сърце. Няма друг начин. Казано с други думи, наранявайки някого, ние оставяме част от сърцето си в него, губим сърцето си по този начин, дори и да не го осъзнаваме. Затова такива хора ги наричаме безсърдечни.
  • Прекрасна лирика, Из. Бих я нарекъл философска. Да, права си.
    От любовта нерядко остава една дълбоко скрита в нас усмивка,
    която грабливият гарван на времето не може да ни открадне.
    Финалът ти е изненадващ, като решение и като изпълнение.

    Поздравявам те за постигнатото!
Предложения
: ??:??