Юнски вятър
Изчакай ме, не бързай. Ще дойде мойто време.
Родих се твърде стара в предишния живот.
Забъркала съм каша от сто и две вселени,
та точно с теб да яхна последния потоп.
Очите ти ги помня — със цвят на юнски вятър.
Без мъка ще се сетя и името ти, знам.
Ти само ме очаквай, недей мисли нататък...
Аз вяра, нови дрехи и утро ще ти дам.
Така че нямаш нужда от куфар и от думи,
с които да привържеш света си в моя свят.
Събуди ли се онзи див космос помежду ни,
и хали, и фурии не ще ни разделят.
Не ми ли вярваш още? Но как ще ме познаеш?
Ще нося шал от вихър, през юни избуял.
Година-две светлинни щe трябва да потраеш...
А после ще съм твоя. И с мене ще си цял.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
