Събирам те в лотоса
на моите обятия,
с устни те разпилявам
на милиарди звезди.
Във взрива ни се ражда
Вселена-разпятие,
а усукана ДНК-то ни,
към Бога шепти!
Бял воал обвива
нашата Вселена,
в лилаво връхлита ни,
първата най-силна вълна,
Енергия жива от Бога дарена,
на талази се влива в Душата-дъга!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
