Юнско миг-че

Поезия » Любовна

1.1K 4 7

Събирам те в лотоса
на моите обятия,
с устни те разпилявам
на милиарди звезди.
Във взрива ни се ражда
Вселена-разпятие,
а усукана ДНК-то ни,
към Бога шепти!
Бял воал обвива
нашата Вселена,
в лилаво връхлита ни,
първата най-силна вълна,
Енергия жива от Бога дарена,
на талази се влива в Душата-дъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

Само истинската любов в теб може да напише такова стихотворение.Поздрави!

2022-07-31T20:09:15+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Един миг,който създава мигове на любовта!
И носи енергията на вселенски послания...
Поздравления, Миг!

2022-06-19T10:55:45+03:00
icohim (Христо Стоянов)

Лотос-звезди; ДНК-вселена; дъга-енергия... Не знам дали е случайно (по-скоро едва ли), но се е получила страшно преливаща и хармонична тенденция - от малкото към голямото. Такава е любовта в стиховете - зараждаща се, преливаща и оставаща в безкрая. Благодаря за възможността да прочета.

2022-06-19T01:58:05+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Какво красиво юнско миг-че!
" Във взрива ни се ражда
Вселена-разпятие,
а усукана ДНК-то ни,
към Бога шепти!"!!!!!

2022-06-18T21:31:18+03:00
di_t

Браво!
Поздравления!

2022-06-18T19:53:33+03:00