За да бъдеш
Над здрача да разпериш пелерина,
да го накъсаш на парченца светлина,
да издълбаеш образа на ритъма отминал,
да се рисуваш... със завързана ръка.
Под истините "пресни" да се скриваш,
да търсиш... бързо стенещи следи,
да приласкаваш... после да отмиваш,
на дните си... минутите добри.
Зад ъгъла... на вечните закони
да гледаш себе си... съблечен, прям
и разума да не обвиваш във дантели,
че свещите... не значат, че си в храм.
Под изблиците твърдо да заставаш,
поел гнева... на чуждата тълпа
и себе си... да съхраняваш,
да вярваш във похарчените чудеса.
И цялото... в детайла да разнищиш,
мозайката да подредиш с единствен ход,
да търсиш брод в пътеките без изход
и праведно да вярваш... в своя Бог.
Тогава тленното... ще бъде вечно
и Азът ти... заченат ще се прероди,
изплакал всичко... най-човешко,
човек ще бъдеш... другото боли.
© Силвия All rights reserved.
