За да ми уловиш смисъла...
За да ми уловиш смисъла...
Меридианите са само хамак (на мислите)...
Екватора е рапида в сърцевината на Земята...
Полюшвам се (не съм пеперуда),
просто съм забита, за да ме уловиш,
по смисъл, електроимпулсна, Вселенна...
Разхождам се гъсенично,
по настръхналите ти косъмчета
се отлага влага... Земята е жадна...
Неосъзнато се върти (за първи път).
Между пръстите ми има място
за твоите пръсти, за немирен косъм,
за Слънцето, с което замервам Луната.
Дисковете им са ненужни окръжности (точно сега).
Окръглят Ада (не и с този градус),
обмен на топлина (тройно генерирана)
в две тела и една сърцевина.
Някъде се събуждат импулси - в недрата на Везувий
(неутрализирани)... Крайно осъзнавам, че няма край.
Просто ловя ритъма... префинено спазен...
Концентрирам се в точката, която трябва да е Начало.
Пулсирам... Недокоснато...
© Таня Георгиева All rights reserved.
