Сълзите ти с устни ще попия,
мъката ти като вино ще изпия,
сърце аз ново ще ти подаря,
за да можеш да обичаш.
Спомените ти в мене ще поема,
мислите ти искам да превзема,
да изгоня нея от ума ти,
за да можеш да обичаш.
Греховете ти ще опростя,
вината аз със тебе ще деля,
живота си ще дам дори,
за да можеш да обичаш.
Посветено.
© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
