За да оцелея
Храня се с теб и с безкрайните думи,
жигосани в теб, като слънце във ден.
Стена кислородна стои помежду ни,
прояжда гръдта ти, прояжда и мен.
От теб черпя мъдрост, а щом съм унила,
проплаквам със теб или бурно се смея.
Храня се с теб, вземам вяра и сила.
Стой до мен, книго, за да оцелея!
© Владислава Генова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
