За да я има малката ни гара
От графика съм малко закъснял
и чакам днес пред твойта гара.
Семафорът, съвсем почервенял,
„затворено” без уговорки дава...
Настойчиво подавам ти сигнал...
Готов дори да мина на червено,
от жегата тотално превъртял,
ругая климатичните промени...
Вбесявам се!... Минава ми през ум
да пренебрегна всякакви забрани...
А после?... Челен сблъсък... страшен шум...
Използвам гневни думи, но подбрани!…
Надявам се, че все в един момент
семафорът ще светне на зелено...
Не може да не мислиш ти за мен!...
А, махна се проклетото червено!...
На първи коловоз ще спра сега
да видя радост как във теб се ражда...
Ще пуснеш след прегръдките шега:
„Стрелката, мили, нещо пак заяжда...”
Аз ще целуна твоята коса -
със дъх на вятър и на волни птици,
шегичката със смях ще понеса:
„Прощавам ти, защото си умница!...
А ти стрелочника си уволни,
че катастрофа може да докара!
И повредената стрелка смени,
за да я има малката ни гара!...”
© Роберт All rights reserved.
