За детството

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и все се мъчех да чета.

Като  пастирче често ходих

по наште мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и търсех своите мечти!!

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища по-преки,

на най-високото  да спра!

И Пролетта със мене беше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

навярно щото бил съм млад…

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и се радвах по цял ден!

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

Очаквах с трепет да е зима...

В затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

Щом слънцето на Запад зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки мечти да найда,

посрещахме се със съня!

1950г. Първомай