За този свят мечтаех и бленувах,
за света, в който съм сега жадувах,
за хора с истински сърца,
за изпълнени с надежда лица.
Там с тебе сме рамо до рамо,
щастие и любов имаме само.
Не е ли това нужно на две души,
да летят без сълзи и лъжи!?
През ада минали за това,
което им дава свобода.
В света, който са сега,
двама под светлата луна.
© Александра Николова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
