За този свят мечтаех и бленувах,
за света, в който съм сега жадувах,
за хора с истински сърца,
за изпълнени с надежда лица.
Там с тебе сме рамо до рамо,
щастие и любов имаме само.
Не е ли това нужно на две души,
да летят без сълзи и лъжи!?
През ада минали за това,
което им дава свобода.
В света, който са сега,
двама под светлата луна.
© Александра Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
