ЗА ДЯДО И БОЗАТА...
дядо вземаше в чаши дълбоки
и разрошваше с обич главата
с наболите детски въпроси...
Сладостта на бозата усещам...
Тъга във душата нагарча...
Дядо тръгна за някаква среща...
Помня само, че с плач го изпращах...
Питиета различни опитвах...
но косата ми сресана беше...
Без дядо се мъчих да свикна,
ала в мене дълбоко болеше...
Сам боза да опитам, не смеех...
Столът, знам, че измръзва без дядо...
В този спомен той още живее.
Често ходя... но просто присядам...
© Валентин Йорданов All rights reserved.