Aug 23, 2007, 9:05 AM

ЗА ДЯДО И БОЗАТА...

  Poetry
800 0 13
Още помня бозата, която
дядо вземаше в чаши дълбоки
и разрошваше с обич главата
с наболите детски въпроси...

Сладостта на бозата усещам...
Тъга във душата нагарча...
Дядо тръгна за някаква среща...
Помня само, че с плач го изпращах...

Питиета различни опитвах...
но косата ми сресана беше...
Без дядо се мъчих да свикна,
ала в мене дълбоко болеше...

Сам боза да опитам, не смеех...
Столът, знам, че измръзва без дядо...
В този спомен той още живее.
Често ходя... но просто присядам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вальо, възхищавам ти се!Как само чрез една случка с боза си успял да предадеш толкова много чувства и спомени.
  • И мен ме върна към спомените за Дядо ми... Твоят е купувал бозата, а моят я вареше по цели нощи в работилницата си...
  • Невероятно въздействащ и прекрасен стих! Дълбоко и пронизващо! Поздрав, Вальо!
  • !!!
    Въздействащо!
  • Приседнах и аз с чувство на обич. Прекрасен стих, богата е душата ти.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...