23.08.2007 г., 9:05

ЗА ДЯДО И БОЗАТА...

Поезия

801 0 13

Още помня бозата, която
дядо вземаше в чаши дълбоки
и разрошваше с обич главата
с наболите детски въпроси...

Сладостта на бозата усещам...
Тъга във душата нагарча...
Дядо тръгна за някаква среща...
Помня само, че с плач го изпращах...

Питиета различни опитвах...
но косата ми сресана беше...
Без дядо се мъчих да свикна,
ала в мене дълбоко болеше...

Сам боза да опитам, не смеех...
Столът, знам, че измръзва без дядо...
В този спомен той още живее.
Често ходя... но просто присядам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

merigold (Мери)

Вальо, възхищавам ти се!Как само чрез една случка с боза си успял да предадеш толкова много чувства и спомени.

2007-08-23T16:36:31+03:00
ria (Гергана Иванова)

И мен ме върна към спомените за Дядо ми... Твоят е купувал бозата, а моят я вареше по цели нощи в работилницата си...

2007-08-23T13:49:42+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Невероятно въздействащ и прекрасен стих! Дълбоко и пронизващо! Поздрав, Вальо!

2007-08-23T13:08:36+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

!!!
Въздействащо!

2007-08-23T11:04:36+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Приседнах и аз с чувство на обич. Прекрасен стих, богата е душата ти.

2007-08-23T10:24:43+03:00