23 ago 2007, 9:05

ЗА ДЯДО И БОЗАТА...

Poesía

805 0 13

Още помня бозата, която
дядо вземаше в чаши дълбоки
и разрошваше с обич главата
с наболите детски въпроси...

Сладостта на бозата усещам...
Тъга във душата нагарча...
Дядо тръгна за някаква среща...
Помня само, че с плач го изпращах...

Питиета различни опитвах...
но косата ми сресана беше...
Без дядо се мъчих да свикна,
ала в мене дълбоко болеше...

Сам боза да опитам, не смеех...
Столът, знам, че измръзва без дядо...
В този спомен той още живее.
Често ходя... но просто присядам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

merigold (Мери)

Вальо, възхищавам ти се!Как само чрез една случка с боза си успял да предадеш толкова много чувства и спомени.

2007-08-23T16:36:31+03:00
ria (Гергана Иванова)

И мен ме върна към спомените за Дядо ми... Твоят е купувал бозата, а моят я вареше по цели нощи в работилницата си...

2007-08-23T13:49:42+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Невероятно въздействащ и прекрасен стих! Дълбоко и пронизващо! Поздрав, Вальо!

2007-08-23T13:08:36+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

!!!
Въздействащо!

2007-08-23T11:04:36+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Приседнах и аз с чувство на обич. Прекрасен стих, богата е душата ти.

2007-08-23T10:24:43+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0