За едно танго...
Не я познаваш, а я просиш като вяра.
До зрънце свил в юмрука гордостта.
Залагаш себе си. За обич. Хвърляш зара.
Късметът вятър е, политнал без следа.
И губил (колко ли?) любови неусетно...
До смърт ревнувал. Плакал. Оцелял!
Очакваш щастието свое - спирка сетна,
а влакът... всъщност е отдавна спрял.
Не я познаваш, но я търсиш като песен.
Жена без име и адрес. Насън видяна.
Китарата сълзи. Във музика унесен... ...